65 години Езикова гимназия “Иван Вазов” е еталон за пример, неуморен стремеж за развитие, мост между миналото и бъдещето. По повод празника на гимназията, а именно 65 години от създаването й и по инициатива на училищното радио ученици смениха местата си с част от своите учители. Първите заеха ролята на питащи, дори изпитващи, а вторите – едни от най-любимите учители в гимназията, имаха задачата да отговарят на техните въпроси.
В откровен и задушевен разговор в училищната библиотека дългогодишният преподавател по философия – Анелия Митева, по български език и литература – Илко Василев, по физическо възпитание и спорт – Росица Иванова, по химия – Теменуга Палова и по френски език – Гергана Стефанова, се разходиха във времето, за да споделят първите си спомени и трепети, стъпвайки в учителската професия, пътя, който са извървели и продължават да вървят, заедно с колеги и ученици в гимназията. Не на последно място, през обектива на сегашното, но с намигване в миналото, бяха провокирани да отговорят и на въпроса “На какво ме научиха моите ученици?”.
За Анелия Митева, типично по философски – учениците са преди всичко личности. Всеки един от тях има своята уникалност и особеност. Научили са я на търпение, всеотдайност, вдъхновение. И тъй като образователният процес за нея е взаимност, в тази взаимност доверието както от едната страна, така и от другата, винаги е градило сърдечни отношения.
Два са основните “уроци”, които Илко Василев е научил от своите ученици. В първите му неуверени стъпки като учител те са му помогнали да разбере, че е човешко да се греши – така са го научили да не се страхува от грешките. А след това, отново благодарение на тях е осъзнал, че не е слабост учителят да е емоционално искрен със своите възпитаници: “Да им каже, че ги обича, преди да ги е познавал, когато ги среща за първи път и да им каже същото, въпреки, че ги познава и се разделя с тях.”
Изключително важно е да можеш да влезеш в “обувките на другия”. А още повече – учители и ученици да съумеят взаимно да го сторят. За Росица Иванова това е умение и безкраен урок, за да е възможно и двете страни да се разбират и да се опитват да говорят на един и същ език.
Теменуга Палова е лаконична и категорична – учениците са я научили да бъде волна като птица, досущ като тях, умни, амбициозни хора, имащи безкраен хоризонт за осъществяването на своите цели и мечти.
За финал Гергана Стефанова без съмнение заявява, че учениците са й показали, че може да си позволи да бъде откровена, смела, експериментираща в обучението с тях, за да могат самите те да се предизвикват и да постигат много повече, отколкото първоначално са смятали, че се простират техните възможности.
Да, ученици, и ние, учителите, учим много от вас!
