С водосвет до входа на новата спортна зала на Езикова гимназия “Иван Вазов” – град Пловдив, бе открита паметна плоча, посветена на госпожа Мариана Димитрова – Гичева – директор на училището от 1993 до 2017 година, и на учителя по физическо възпитание и спорт господин Цветан Савов.
Пред просълзените погледи на учителите и служителите на училището, имали честта и щастието да работят заедно с господин Савов под ръководството на госпожа Димитрова, паметният знак бе открит от директора на Езикова гимназия “Иван Вазов” госпожа Вихра Ерамян и от съпруга на госпожа Мариана Димитрова – господин Душко Гичев.
Ето и думите, с които бе открита паметната плоча:
“Скъпи колеги,
„Знаем, че през времето може да премине единствено човешкото дело… Една източна поговорка твърди, че всичко се бои от времето, но че времето се бои от пирамидите!… Ако понякога описваме части от живота, то аз мисля, че по този начин ние правим опити да съживим тези части за втори живот, много по-дълъг от истинския, и да надмогнем смъртта.“
Тези думи от Радичковия роман „Ноев ковчег“ най-точно определят смисъла на това, което сме се събрали да направим днес. След минути ще открием паметния знак, посветен на госпожа Мариана Димитрова и на господин Цветан Савов, двама души, които с добротата, човечността, отдадеността в работата си и любовта към поколения възпитаници на Езикова гимназия „Иван Вазов“ – град Пловдив, оставиха истинска и незаличима следа в историята на училището и в душите на всички нас. Това е нашият опит да оставим нужната следа, чрез която във времето да се държи здрава нишката на паметта за достойните хора и за техните дела дори и след години, когато и нас няма да ни има.
Избрахме да поставим паметния знак тук, на входа на спортната зала, която след малко ще осветим, защото тя бе мечта и за госпожа Димитрова, и за господин Савов, но по ирония на съдбата те не успяха да видят реализиран този свой блян. Днес тази нова придобивка на училището ни обаче е факт, чрез който се изпълни със смисъл и фолклорният мотив за вграждането, известен ни от българските легенди и песни, според който, за да е здрава една сграда, в нея трябва да се вгради нечия сянка. В нашия случай в основите на залата не е вградена сянка, а е вложена душата на госпожа Марияна Димитрова, която с пословичната си упоритост, със силната си воля и неизчерпаемата си енергия проправи пътя за реализирането на този проект. Защото така тя 24 години като директор на Езикова гимназия „Иван Вазов“ – град Пловдив, ежедневно и всеотдайно изпълняваше личната си мисия на човек и лидер, която сама синтезира по следния начин в една от последните си публични изяви: „Трябва да намерим смисъл, за който да живеем. А аз съм намерила най-хубавото нещо, за което си струва да се боря – освен за моите деца и за още 1200. Те са най-прекрасното нещо в живота ми.“ В тази борба Мариана Димитрова влагаше цялата си душа, за да сбъдне своята мечта за училището ни и водещото място, което то трябва да заема, защото това бе синтез на стремежите на поколения ученици и учители. И успя, плащайки за това най-високата цена!
Точно затова този паметен знак е и израз на нашата благодарност към съдбата, че имахме щастието в дните си пътищата ни да се пресекат с тези на Мариана Димитрова и на Цветан Савов, за да ни заразят със своите вяра, любов вдъхновение и отдаденост към другите, за да превърнем примера им в критерий за стойността на собствените ни дела и да оставят в душите и умовете ни онези незаличими от нищо следи, които ни правят най-богатите хора на света.
Това е и нашата стъпка в снега, следваща следите на Мариана Димитрова и Цветан Савов, така както го е описала в своя роман „Лавина“ Блага Димитрова: „Стъпки в снега… Диря остава, когато се върви по неутъпкано. Някой е минал оттук. Кой е бил той? Къде е отивал? Защо е избрал стръмното, а не равното? Защо се е отклонил от пътеката? Какво е търсил? Самото отбиване от пътеката е вече характер… Оставил е само стъпки в снега. Почеркът на човека по белия лист на снега… Едно отбиване от пътеката е начало на нова пътека. Стъпки в снега. Трябва и друг да тръгне по тях, за да станат пътека… Всичко е стъпки в снега.“
Да! Мариана Димитрова и Цветан Савов имаха дързостта да изберат стръмното и трудното, затова този паметен знак трябва да послужи и за това да напомня във времето, че стъпките на дръзналите да тръгнат по неутъпканото вече са станали пътека, а следващите са призвани да помнят и да продължат напред.”
