Вчера, 9 юни 2022, на специална церемония в новата концертна зала на СУ “Любен Каравелов” в гр. Пловдив Регионалният инспекторат по образованието в гр. Пловдив връчи присъденото от МОН почетно отличие-грамота “Неофит Рилски” на г-н Илко Василев, заместник-директор по учебната дейност и учител по БЕЛ в ЕГ “Иван Вазов”!
За всеки, имал щастието да почерпи от знанията, професионализма и харизмата на г-н Василев, това най-високо признание в българската образователна система е повод за безкористна радост и истинско удовлетворение. Радост, защото имаме честта да делим делника си с човек като него. И удовлетворение, защото всеотдайността, с която раздава от себе си в името на нашите деца и в името на нашето любимо училище, е оценена не само от нас – ръководството, учителите и учениците в гимназията, а и от общността.
За нас той е много повече от колега. Той е просто Илко, който ще се хвърли срещу вятърните мелници, щом го помолим за помощ, с устрема и вярата на Дон Кихот. Той е извор на онази по детски чиста вяра, от която всеки учител неистово се нуждае днес: вярата, че с всяка своя дума, жест, урок, изправени пред жадните очи на своите ученици, ние чертаем съдби, откриваме хоризонти, вдъхновяваме. Той е “авторът”, когото децата цитират, когато се спънат: “Има смисъл! Струва си! Ставай!” Затова и в очите на нашите ученици той е едновременно “Гръбнакът на ЕГ “Иван Вазов”, “Свети Василев – Многоръкият Шива”, но и “Щастливецът”, открил силата си и своя “себап” в това да раздава с пълни шепи от своята обич на всички: и на отличените, и на прегрешилите, и на смелите, и на плахите.
Няма събитие в училищния ни живот, от което г-н Василев да отсъства. Той е навсякъде, във всичко и с всеки. “В днешното състезание няма победени – вие всички сте победители!”, обича да казва той на нашите ученици, но и ние, неговите колеги, черпим с шепи от неговия борбен дух. Черпим от извора уроците на нашето размирно време и всяка негова реч остава да кънти в съзнанието ни и да чертае нови посоки. Такъв е финалът на словото му за Апостола: “И ви моля, предстои минута мълчание, не прекланяйте глава, докато коленичите, а вперете поглед в тези сиво-сини очи и помислете над онези четири въпросителни в последния ред в тефтера на Апостола: „Народе ????”. Такива са и словата му за себе си и за литературата: “Винаги съм казвал, че съм „на кръст, разпънат между две жени“, позволявам си да цитирам Стефан Цанев. Завърших български език и история в Пловдивския университет. Както не мога да разделя учениците в ЕГ „Иван Вазов“, така и моите две деца, по същия начин не мога да разделя сърцето си между историята и литературата. За мен литературата е начин да общувам с хората чрез изкуството, да си говорим истините за света, доказани във времето и проверени в уроците на историята.
Винаги съм казвал на моите ученици, че литературата не е учебен предмет, тя е изкуство и трябва да се възприема, коментира и изживява с чувство!“.
Да, заслужен приз! Приз за достойния учител, който оставя следи, чертае посоки и вдъхва сили за нелекия път в света извън училище на нашите деца! Приз за учителя, когото рутината не успява да сломи, защото знае, че да бъдеш учител, е преди всичко ЧУВСТВО и ПРИЗВАНИЕ и чак след това – професия!
Поздравления, г-н Василев!
Поздравления, Илко!
И още нещо: БЛАГОДАРИМ!
От екипа на ЕГ “Иван Вазов”, Пловдив
