Имаме удоволствието да споделим с вас следващите три най-добри поетични творби в Конкурса “ Чудесата на живота”.
С много положителни емоции ще ви заредят стиховете на Белослава Гешева ученичка от VIIIж клас, Кристиян Кръстев ученик от XIIе клас и Георги Кацаров ученик от VIIIж клас.
Конкурсът продължава!
Изпратете своята поетична творба на t.pampulova@egiv-plovdiv.bg
Любов
Червеникава коса,зелени очи,
висока един и шейсет и три.
Слага маска за външния свят,
страх я е,че ще я предадат пак.
Мисли, че ще бъде наранена,
затова за нищо не споделя.
Всяка тема за нея прекъсва,
дори и болката да я разкъсва.
Винаги върви сред хора,
и все пак се чувства като в затвора.
Той я гледа всеки ден от шест години,
мисли зелените й очи за красиви.
Рядко говори с нея, но сякаш я познава,
никога не оставя маската й да го заблуждава.
Гледа лицето и вижда душата й.
Толкова я обича, когато я види, започва да срича.
Няма човек, който да го промени –
той ще я вижда всеки път щом заспи.
И някой ден тя ще го забележи.
На него ще се довери.
Няма да го подцени.
Може време да отнеме,
но за него времето няма значение.
Четири очи, две свързани души.
Само той знае, че не е глупачка, която се заяжда за всяка твоя крачка.
И той ще я промени,
ще й покаже, че бе маска.
Пак ще е прекрасна,
ще й помогне да се отпусне,
всяка тежка мисъл да изпусне.
Ето това е любовта-
да не се откажеш,
когато знаеш, че за теб е най-добра.
Белослава Гешева – VIIIж клас
Когато във моменти трудни,
моменти на душевна нищета,
когато мислите ти стават блудни,
ти показваш пред света,
че си човек!
Толкова обикновен,
а същевременно – божествен,
толкова морално изтощен,
а същевременно – тържествен!
Нека, който на човека път не дава да изгрее ,
затъмнен от сянката на догми и забрани,
да дари на битието свое що сърце копнее
и честта и славата на разума да брани!
Кристиян Кръстев – XIIе клас
Чудото на живота
Какво е животът-
приятно мъчение ,
емоционално корабокрушение ,
болката ти да те радва ,
а пък радостта да те мори.
Надеждата ……….
последната сламка…
надежда за още болка и страдание,
надежда за изтезание ,
надежда за нещо , което ще те промени ,
нищо, че ще те и нарани,
нали това е целта ,
промяна , промяна, промяна
до гибелта,
но нали поне ще постигнеш целта.
Животът е да позволиш на някой да те мачка ,
а после да се лъжеш че е било само една приятна закачка ,
да те направи на глупачка ….
Животът е да ѝ дадеш да те погуби…
Животът не е песен,
приемете, че няма да е лесен ,
това е чудото на живота…..
Свиквайте….
Георги Кацаров – VIIIж клас
