С авторски спектакъл, посветен на 60-годишнината от раждането на поетесата Петя Дубарова, учениците от групата за занимания по интереси Ателие „Драматургична работилница“ в Езикова гимназия „Иван Вазов“ – град Пловдив, поставиха точка /но с обещанието, че е многоточие/ на работата си през изминалата учебна година.
На 29.06.2022г. пред изпълнената с ученици и учители кинозала на Езикова гимназия „Иван Вазов“ – град Пловдив, участниците в групата за занимания по интереси Ателие „Драматургична работилница“ представиха създадения от тях самите спектакъл „Неотлетяла птица“. Повече от час публиката бе магически пренасяна от настоящето към 70-те години на XX-ти век, за да съпреживее чрез героите на постановката мигове от живота на поетесата Петя Дубарова, по начина, по който го усещат и осмислят авторите, и да се замисли върху важните въпроси, които с дръзновения си полет едно младо момиче остави с многозначни отговори.
Пред своите гости учениците от групата споделиха, че изминалата година за тях е била изключително вълнуваща, защото са имали възможност заедно да говорят за театър, да ходят на театър, да мечтаят, да творят, да се забавляват, да създават и да извървят успешно най-дългия, а понякога и невъзможен, път от красивата идея до превръщането ѝ в реален сценичен факт под формата на впечатляващ спектакъл.
Макар и да не са актьори, защото идеята на Ателие „Драматургична работилница“ винаги е била да обедини хора, които да се учат на стъпките в създаването на драматургичен текст, които желаят да пишат и да се изразяват със средствата на театралното изкуство, а не да е школа по актьорско майсторство, момичетата и момчетата от групата успешно успяха да се претворят в „кожите“ на създадените от тях персонажи и да оставят без дъх развълнуваните си зрители – съученици и учители.
След бурните аплодисменти на публиката учениците от Ателие „Драматургична работилница“, вдъхновени от обратната връзка за собствената си работа, споделиха, че това е точка на работата им по създаване на театралния продукт за тази година, но всъщност е многоточие, защото имат амбицията през следващата година да поставят спектакъла си на сцена вече и с претенцията за далеч по-съвършена актьорска игра.
Превъплътилата се в образа на Петя Дубарова, Наталия Желева от X „И“ клас, не скри, че това за нея е сбъдната мечта – да изиграе поетесата, на която и като човек, и като творец се възхищава.
Друг от участниците в спектакъла – Росен Мишляшки от Х „И“, използва думите на своя персонаж, за да обобщи това, което всъщност представлява за всички момичета и момчета от Ателието техният спектакъл:
„ … за Петя да говоря иначе.
Преди шейсет години в един пролетен миг
гардът ни, не, светът ни, стана по-малко сив.
В тялото на крехко новородено дете
се прероди птица с фини, ефирни криле.
Седемнадесет пъти посрещна с възторг пролетта,
Осемнадесетия не дочака… отлетя…
От тогава до днес всеки миг се питам едно…
Защо? Защо? Защо?
На този въпрос има няколко прости, но горчиви отговора констатации.
Първият го изрече човекът, който безумно обичаше Петя, друга бургаска волна птица Христо Фотев. Думите му звучат като присъда: „Тя беше птица – и вярваше, че и ние сме такива, че приличаме на нея. В мига, в който се усъмни, че аз – че ние – сме престанали отдавна да вярваме в крилете си – Тя отлетя“.
Това е отговор, който задоволява мнозина от нас.
Но той констатира причините и факта, а не осмислят посланието на АКТА. За това са нужни сложните и многозначни отговори, които всеки трябва да открива за себе си…
… Просто искам да се научим как да живеем с хората птици, а не ежедневно да ги убиваме.
Как да се радваме на изключителното, а не да го принизяваме и унищожаваме.
Как да пазим хората птици, а защо не и да ги открием и отгледаме с любов…“.
А всички ние, които се насладихме на представлението на учениците от Ателие „Драматургична работилница“, пожелаваме на момичетата и момчетата от групата да продължат да летят с крилете на таланта и въображението и винаги да усещат силата на попътния вятър на вдъхновението.
